Това е статия за любовта към играта, към любимия отбор … но май е по-скоро за липсата й … или поне намаляването на „hype-a“ към всеки мач … турнир за Купата … и как нещата стават все по-капсулирани по населени места. Как няма обща платформа, където всички фенове на баскетбола да обсъждат как техния отбор е номер едно и играчите му са уникални. Как технически НБЛ и ТВ отразяването на мачовете са на ниво 90-та година …
Но все пак се опитва нещо … гледам, че най-накрая НБЛ има свой youtube канал и там освен записи от мачовете, класация за най-добри изпълнения на кръга, има и нова рубрика интервюта „Един ден в маратонките на …“ … което е супер … но знаете ли колко човека са абонирани за канала? 127 … да само 127! Какво трябва, за да се „хайпнат“ хората? Знаят ли в клубовете и в лигата/федерацията какво ги интересува хората (най-вече младите), знаят ли къде и как да търсят тези хора? Има ли стратегия как да направят лигата интересна за хората, за тези хора, които в момента гледат по 1-2 мача на година, ей така от любопитство. Как може обикновените хора да се докоснат до играчи и треньори, да поговорят с тях. Как лигата може да ангажира фенове от всеки град за привличане на по-голям интерес към местните отбори? Защо домакините на Купа България трябва да се избират в последния момент според моментни оферти? Това пречи за една адекватна кампания за привличане на интерес към това събитие, за мен също пречи за намирането на достатъчно спонсори на събитието, което директно страда като изпълнение … клубовете ни не са толкоз богати … като изключим един де.
Какво би работило при нашия уникален балкански стереотип? Защо в съседните държави интереса е десетки пъти по-голям?
Ето един Берое гази в Балканската лига, преди тях Рилски Спортист и Левски я печелиха и мачкаха наред дори и израелски отбори … а в лигата имаше и има черногорски, косоварски, гръцки, сръбски, македонски, румънски и хърватски отбори (100% изпускам някоя държава) … Мерим си баскетбола с тях и печелим … а защо няма публика? Защо няма Hype?
*думичката Хайп/Hype от разговорен английскиозначава „да се вълнуваш от нещо силно“
